За книгата: 2015 г. / В плен на Великата технологична революция, хората създават свят, несъразмерен на собствената си природа. Идва ерата на трансмодерността. Смъртта на човека не се състоя, но се превърна в традиция. Във философията това се изразява в промяна на Абсолюта на мисленето: вместо Битието съществува Нищо. В културата - виртуализъм, конструктивизъм, отхвърляне на природата и антропоморфното измерение на реалността Разглеждат се историческите етапи на възникването на „Другия“, когнитивната ерозия на духовните ценности и жизнения свят на човека. Нерегулираното развитие на високите (постчовешки) технологии води до разширяване на информационната и комуникационната среда, изместването на хуманизма от трансхуманизма. Анализират се произходът и последствията от „дехуманизацията на човека“: елиминирането на половете, клонирането, безсмъртието срещу „деградацията в новото“, деконструкцията, зомбификацията и електронната евтаназия на Homo vitae sapience, в защита на неговото достойнство. авторът говори от позициите на консерватизма, традиционализма и контролираното развитие).